Честит празник

Секцията Quick Press по някакъв начин успява да ме откаже да напиша каквото и да е, дори и в момента тези редове. Създава ми неуютното усещане, че админ панела ми се е превърнал в туитър; съответно каквото и да пиша, ми се струва дълго и ненужно, и някак автоматично опитвам да го съкратя и намачкам, за да се събера в необходимите символи.

Трагедията на туитър като “телеграфната система на века” е именно в това, че е телеграфна, а във владеенето на кратичкия стил на Радой Ралин, например, всички сме една шайка ококорени пред чудото на пищешата машина туземци. Това, разбира се, не е честно и, въпреки че на прима виста не изглежда като голям проблем и е решимо с отваряне на един хубав така, празничен екран, пред който да си седне човек, па да си разкаже родословното дърво, някак ми седи показателно за пътя, ширнал се пред цялата блогърска тинтириминтиринщина, която си седи такава, нагъната в горен десен ъгъл и се чуди какво да прави със себе си.

След проникновени мислители, всички станаха член-кореспонденти