Сигурен съм, че дадох тема за разговор на продавачките в Пингвините, когато нахлух в съботната им сутрин, стиснал в ръка торба, съдържаща плик замразени банички, 4 айряна и една луканка вътре, докаран в жизнерадостния син анцуг, с който срамежливо разцъфвам извън вкъщи само рано сутрин, само до магазина, но така става, когато човек забележи, че съседната книжарница работи, а на витрината също така срамежливо цъфти 01.
Книгата на pro е яка и нищо няма да ти стане, ако си я купиш. Чете се за 2-3 часа; ту забързва, ту забавя; ръси непознати развития на познати истории от блога и ги свързва в достоверна на повечето места история, която те кара ту да се смееш с глас, ту да скърцаш със зъби. Липсата на реална разлика между героите на Бенедикт и на реалния (добре де, на писмения и познат от блога) Ивайло, ми попречи да си представя много от нещата в книгата по различен начин, но предполагам, че и при него е било същото. Удоволствието от четенето не страда от това.
Ако и ти през последните години не си спрял ежедневно да си вкарваш доза уатевър, отбивайки се до блог ет дезине, ти препоръчвам книгата без колебание. Всъщност, препоръчвам ти я без колебание по дефолт.
2 Comments
Да взема да я проверя освен.
Вземи, негре