Müro

Brüno е сооооооу Борат. Само дето не е казахстанки журналост-социопат, а е австрийски юбергей, който остава без работа, отива в Щатите да стане известен, и там шокира туземното (афро)-американско население по всички начини, за които (не) се сещаш. Отново имаме ебавка с политици, самозвани специалисти (в случая - религиозни фанатици, които водят курсове по отказване от гейщината с помощта на Исус); но вече са добавени и стрейт кеч-манияци, форсирани да наблюдават гей любов в клетката за боевете, сдухвани ловци, вбесени военни и един дружелюбен и шкембест инструктор по бойни изкуства, който обяснява на Бруно как да се пази от нападател със свалени гащи и 2 дилдота. Филмът си струва гледането, но не и очакването, защото - въпреки смислените въпроси, които поставя и начинът, по който показва колко свободомислеща страна е ЮеСендЕй, го кара по старата матрица и не изненадва, освен с края си, който е хубав. Беше забавно също така да гледам как от салона се изнесоха към средата на филма няколко заблудени зрители, едни от които си бяха довели и детето. А дете на филм, в първите минути на който един разпънат на цял екран хуй крещи “Бруно”, май не трябва да се води, и даже се чудя как не се ометоха още тогава.