Изкефи се с мен на човека, който реди плейлистата в Пикадили; посрещането с “Freak on a leash” беше пееееерфектно.
Изненадай се - пак там продават розово сирене. На вкус няма разлика от бялото.
Имай предвид, че похарчих тежка сума за книги, този месец вечер ще си седя вкъщи и ще си чета.
Поплачи с мен и за 100-те лева, които безвъзвратно връчих преди малко на негодяите от Глобул.
В никакъв случай не гледай “Отстреляй бившата” на голям екран.
Мерси за вниманието 
В 9 и 30 тази сутрин реших да си поръчам пица. Пица Хът не ми вдигнаха. Разследване в нета откри на някакъв забит сайт, че някой е казал, че те работели от 11. Налетях на майкитчън, където седях и самодоволно гледах екран с надпис “работим от 10″ до 10, когато прочетох, че това било за работни дни. После недоверчиво се промуших по сайтовете на какви ли не пицарии, до един правени през двайсетте години на миналия век и накрая се нахаках в бъгавия сайт на о!шипка.
След като си поръчах, сайтът вежливо ми каза, че до 60 секунди ще получа потвърждение на поръчката, след което затиктака с обратен брояч. Като секундите изтекоха, пушка не гръмна, а се показа надпис, че поръчката ми се обработва. И дотам. А напред, а назад - бре, няма поръчка. Влизам си в пощата и там небесата се поотвориха леко, изсипвайки обнадеждаващ мейл, че поръчката ми е такава, каквато помня, че я поръчах. Тъй като обаче силно липсваше наличието на човешки елемент и се самоосклонних да повярвам, че пица няма да дойде днес, а примерно понеделник, когато някой види, че от сайта са се натрупали поръчки, се отдадох на циклично звънене на раднъм телефони от сайта на о!шипка (сигурен съм, че се сещаш дали ми вдигнаха) и тъкмо вече личната ми драма ми се докара до висотите на онзи момент, в който главния герой на Trapped in the drive-thru не издържа и нахапа сандвича, за да разбере, че са му забравили лука вътре, ми звъннаха от непознат номер. След 40-тина минути ще ям.
В последните няколко дни се чувствам странно атакуван от въпроса “е ли е Николета Лозанова или не е скъпоплатена компаньонка в лондонски сайт”, тресящ нета. И въпреки, че в действителност въпросът е “Who cares”, не мога да не отбележа, че на същия сайт има снимки на Вероника Земанова под някакво друго име, т.е. онзи сайт просто слага снимки на яки мацки, а като им звъннат, казват, че не са ъвейлъбъл. Ти като вече си залетял да те ескортират и, така да се каже, налице е желание за покупка, едва ли ще треснеш телефона с разочаровано “е-е-е, фак”. Разбира се, за зле списваните сайтове на Бареков, елементарния размисъл няма значение, когато имаме новина.
Секцията Quick Press по някакъв начин успява да ме откаже да напиша каквото и да е, дори и в момента тези редове. Създава ми неуютното усещане, че админ панела ми се е превърнал в туитър; съответно каквото и да пиша, ми се струва дълго и ненужно, и някак автоматично опитвам да го съкратя и намачкам, за да се събера в необходимите символи.
Трагедията на туитър като “телеграфната система на века” е именно в това, че е телеграфна, а във владеенето на кратичкия стил на Радой Ралин, например, всички сме една шайка ококорени пред чудото на пищешата машина туземци. Това, разбира се, не е честно и, въпреки че на прима виста не изглежда като голям проблем и е решимо с отваряне на един хубав така, празничен екран, пред който да си седне човек, па да си разкаже родословното дърво, някак ми седи показателно за пътя, ширнал се пред цялата блогърска тинтириминтиринщина, която си седи такава, нагъната в горен десен ъгъл и се чуди какво да прави със себе си.
След проникновени мислители, всички станаха член-кореспонденти
Сигурен съм, че дадох тема за разговор на продавачките в Пингвините, когато нахлух в съботната им сутрин, стиснал в ръка торба, съдържаща плик замразени банички, 4 айряна и една луканка вътре, докаран в жизнерадостния син анцуг, с който срамежливо разцъфвам извън вкъщи само рано сутрин, само до магазина, но така става, когато човек забележи, че съседната книжарница работи, а на витрината също така срамежливо цъфти 01.
Книгата на pro е яка и нищо няма да ти стане, ако си я купиш. Чете се за 2-3 часа; ту забързва, ту забавя; ръси непознати развития на познати истории от блога и ги свързва в достоверна на повечето места история, която те кара ту да се смееш с глас, ту да скърцаш със зъби. Липсата на реална разлика между героите на Бенедикт и на реалния (добре де, на писмения и познат от блога) Ивайло, ми попречи да си представя много от нещата в книгата по различен начин, но предполагам, че и при него е било същото. Удоволствието от четенето не страда от това.
Ако и ти през последните години не си спрял ежедневно да си вкарваш доза уатевър, отбивайки се до блог ет дезине, ти препоръчвам книгата без колебание. Всъщност, препоръчвам ти я без колебание по дефолт.
…ама верно много го критикувах тоя дизайн! Голяма претенция бях по онова време, чудя се как си ме издържала
Бая се зачудих дали да не пусна тая снимка в категория “Ти обичаш чуждото нещастие”, но все пак я оставям в общата. Снимката е направена зад Mall of Sofia
Евалла, министерство на културата! Като испанското “маняна”, ама не толкова прибързано, нали?
Сетих се какво ми липсва от старите времена - зловредната и злорада рубричка “Ти обичаш чуждото нещастие”, в която отразявах всеки копирайтърски или дизайнерски дизастър, изпречил ми се пред погледа. Завръщам я с нелошо включване от страна на nokia.bg.
Остави другото, ами даже си бях забравил паролата за влизане в блога. Но иначе ме има де, просто фейсбук логично прибира интересните неща, които намирам из нета; туитър, доколкото го посещавам, събира и разни къси мисли. Блогът като цяло не ми се вписва в картинката, затова и не стигам до него. Иначе, ако се чудиш какво ново при мен (и не се следим из разните социални платформи) - ще ти отговоря: сейм шит; работата си върви, бих казал добре; бандата върви - на 29-ти ноември ще свирим в The Box, с Ел си живуркаме , ходихме през лятото в Египет; тая година видях на живо Metallica, AC/DC, Madona, Fait No More и, неочаквано, ZZ Top; препускам си по стара традиция по клубовете, макар и не толкова често, колкото преди. Това е, мерси за вниманието. Ако имаш идея кво да правя с блога, сподели я.