Ел пак зачезна на гости на мама и тате, така че тия дни съм самата свобода и се завръщам към лошите навици с плашеща скорост. Вчера например, без изобщо да го планирам, се напих повече от който и да е гостуващ английски запалянко, но за разлика от тях, не повръщах из града (а в уюта на дома). Днес се чувствам крайно лишен от действена злост, даже точно сега аз не знам къде съм и мисля да ме нема по кръчмите, т.е. ще лежа, страдам и евентуално гледам филмче. Проблемът с всичката тая 24/7 работа е, че като ти дойдат ей такива свободни дни, се чувстваш като ветеран от войната: нямаш нито теми за разговор, нито идеи какво точно да правиш с всичкото свободно време, което се е ширнало пред теб.
Иначе имам добра новина, събрахме Адибас отново и ще свирим на Онфест. 
Поне за мен е добра – липсва ми доброто старо саркастично вдигане на шум с Панко и Жорката, така че – да ми е честито.
И така. При теб – кво ново?
Станах рано, пих вода, изхвърлих боклука, напазарувах зеленчуци, разцъках тех интернетс от сутринта, посвирих на китара, нарязах диня, сложих я да се охлади и сега слухтя около хладилника. Почивните дни са нещо чудесно. След малко отивам на репетиция.
Изкефи се с мен на човека, който реди плейлистата в Пикадили; посрещането с “Freak on a leash” беше пееееерфектно.
Изненадай се – пак там продават розово сирене. На вкус няма разлика от бялото.
Имай предвид, че похарчих тежка сума за книги, този месец вечер ще си седя вкъщи и ще си чета.
Поплачи с мен и за 100-те лева, които безвъзвратно връчих преди малко на негодяите от Глобул.
В никакъв случай не гледай “Отстреляй бившата” на голям екран.
Мерси за вниманието
В 9 и 30 тази сутрин реших да си поръчам пица. Пица Хът не ми вдигнаха. Разследване в нета откри на някакъв забит сайт, че някой е казал, че те работели от 11. Налетях на майкитчън, където седях и самодоволно гледах екран с надпис “работим от 10″ до 10, когато прочетох, че това било за работни дни. После недоверчиво се промуших по сайтовете на какви ли не пицарии, до един правени през двайсетте години на миналия век и накрая се нахаках в бъгавия сайт на о!шипка.
След като си поръчах, сайтът вежливо ми каза, че до 60 секунди ще получа потвърждение на поръчката, след което затиктака с обратен брояч. Като секундите изтекоха, пушка не гръмна, а се показа надпис, че поръчката ми се обработва. И дотам. А напред, а назад – бре, няма поръчка. Влизам си в пощата и там небесата се поотвориха леко, изсипвайки обнадеждаващ мейл, че поръчката ми е такава, каквато помня, че я поръчах. Тъй като обаче силно липсваше наличието на човешки елемент и се самоосклонних да повярвам, че пица няма да дойде днес, а примерно понеделник, когато някой види, че от сайта са се натрупали поръчки, се отдадох на циклично звънене на раднъм телефони от сайта на о!шипка (сигурен съм, че се сещаш дали ми вдигнаха) и тъкмо вече личната ми драма ми се докара до висотите на онзи момент, в който главния герой на Trapped in the drive-thru не издържа и нахапа сандвича, за да разбере, че са му забравили лука вътре, ми звъннаха от непознат номер. След 40-тина минути ще ям.