Спи ми се като на всеки от грубо събудените от взривове тая сутрин. Пих 2 кафета дотук и обмислям трето. Чакам фийдбек по един проект. Имам да чета 187 страници книга на английски и да напиша по нея презентация, след което да спретна трейнинг на екипа. Няма ли да се взривяват тия 15-20 тона тротил вече и да си ходим?

Бързам да те светна, че тротила ако не бъде детониран (или не се достигнат нам си кви специфични физико-химични условия), си гори нормално, като дърво например. Можеш да си го носиш като факла, рече преминаващия в този момент през офиса Евгени, а аз допълних, че ще е много тъпо, ако докато си носиш такава факла, тя вземе, че достигне упоменатите по-горе специфични физико-химични условия и ти отнесе главата. Всички се съгласихме, че ще е тъпо и си обещахме никога да не палим тротил вместо факли.

След като концерта ни в The Club не се състоя, защото на предния ден разбрахме, че то тая вечер била резервирана и D2 щели да свирят (оказа се представяне на книга за Джими Хендрикс, те хората си плащат за такива прояви, логично е да отебеш неперспективната алтернатива 2 банди да ти докарат 30-тина човека и да гушнеш кеша), та след като концертът не се състоя, все пак ще се състои. В Тукан Блус и Рок, Студентски град, 9 юли (сряда) от 22:00 ч. Ще ми е много драго и радо ако дойдеш да се насладиш на непродправената ни пънкарска веселба, последвана от благата музика на Блъш.

Блекчето вчера го водих на ветеринар да му вадят осил от ухото; ухапа докторката, а после (за пръв път) ухапа и мен (без кръв, ама така, силничко), след което - укротен от закъснялото действие на сънотворното, отмърка, гушнах го и си го занесох в колата под формата на топла черна торба, а оттам го закарах вкъщи. Мама вика, че днес пак нещо е нервен, ама поне не си върти главата като вчера, откачил беше, завалията. Старост - нерадост…

–

Преместихме се с Ел; no more Люлин! Вече съм в центъра (и нямам интернет засега вкъщи, ама утре, надявам се, всичко вече ще е ОК).

Ъм, сещаш ли се за концерта на Адибас утре с Блъш в Дъ Клуб… Няма да го има, сори. Презакаха се нещата, ще разправям повече, като имам повече инфо. Важното е, че няма да свирим утре, та недей да ходиш.

идния месец се очертава един Тукан, ама за това - като му дойде времето.

Казва се “Batman on drugs, lol”.

Честита ми 4-та годишнина с Ел

Зле съм. В БГ-бар продават менте алкохол, казвам го най-отговорно, пих един Бифитър и изключих, Евата даде фира с малък; още предният път усетих как от едно се направих на нищо, ама си казах, че явно съм бил уморен. Днес обаче си бях пушка, лек ден, тръгвам си в добро настроение, пия един джин и вързах кънките; чак ме зацепи тиквата и ето на, едва 3 часа по-късно ставам за нещо. Съчетано с ОТВРАТИТЕЛНО ОТВРАТИТЕЛНАТА сантиментална и увеличена до дискотечни децибели музика от радио Атлантик, БГ-Бар ще ме губи за клиент, или по стара традиция ще ме има инцидентно отвън с бира и нищо повече.

–

Задава се АРА, подготвям презентацийки.

–

С Адибас ще свирим на 25-ти юни (сряда) в The Club, заедно с Blush - тотално неадекватна комбинация, обречена на успех. Клубът се намира на ПЛиска (спирката на 72, бившия Буги Бар), началният час е 10, ние сме първи. Последните ще бъдат първи, е казал поетът, и ето на - оказал се е прав.

–

Бобс продължава да ми обещава, че ще оправи блога, но не го. Нито ъпдейтва, нито оправя закърпеното как да е, благодарение на което не мога да адвам и вадя хора от блогрола, а едитването на постовете го правя почти през гъзъ си, защото обичайните линкове не работят. Това се отразява на държанието на блога като цяло, а и на мен - някак не ми е кеф да пиша в половинчатата версия на блог, която имам в момента.

Ай стига толкова. Отивам да пийна една кола и си лягам; май ми поразмина главата от тъпия псевдо-джин. Може ли бе, 2008 година станахме, и да продават кофти алкохол. Простаци.

Преди няма и седмица прехвърлих “Не пушете! Затегнете коланите”…

The onion movie.

Не се подвеждай от факта, че има “муви” в заглавието, както и по печалната ми склонност да гледам американски колежански комедии, това тук не е нищо подобно. Нищо подобно! Гледай го. Има го в Замунда. Има моменти, в които ще се хилиш на глас, ще виеш и ще молиш за още; комедия от онези, които гледаш до последния надпис, звук, каквото и да е.

Лозенец, близо до офиса на Абсент.