Ахахаха, тоя новия клип на Коалиция за България със самолета и брадвата ми пълни душата, бухш! Костов поряза Балкан - бухш! Така ще направи и с вашите пенсии - бухш! Ако гласувате за него, ще вкарате и Бойко! Бухш! Довечера, като си легнете, внимавайте кой е под леглото! Бухш! Може да е Костов, който се е прокраднал за пенсиите ви!
Говори ли ти нещо “Ковчегът на малкия Моцарт стои в основата на всяка катедрала”?
С нарастващо умиление и смях си разгледах снимките в телефона и установих, че бая матриал съм натрупал. Основно категориите са “Концерти”, “Риалити.БГ” и рандъм пиянски изображения. Първите за нищо не стават, както и третите. Но вторите са ценни и - стига да си намеря кабела за точене на снимки (или разбера как работи блутуут адаптера вкъщи), ще направя една забавна галерийка за всичките вие тримата, дето още се отбивате насам. 
На стария служебен лаптоп имах блутуут, ех, колко бях гъзар.
Много хора си мислят, че “Ти си гъз” е първото така проникновено парче по темата за искреното назоваване на фактите право в очите, което съм създавал (т.е. сме създавали, щото то си беше колективно адибаско), но ще останат изненадани от това внезапно споходило ме не-знам-какво като спомен от далечната деветдесет и някоя, когато двамата с Георги блеснахме като бъдещи музиканти и вероятно дори бъдещ хайлайф в ламерските очи на целия ни клас, барабар с класната (която тогава не подозираше, че звездната слава ще споходи не нас, младите денс творци, а младата, едрогърда Венета Харизанова).
Георги имаше компютър и беше налазил отнякъде Фаст Тракър, който беше дошъл с 1 готово денс парче, тогава го оприличавахме на, де да знам, нещо като East 17, та въпросното парче беше с наредени тракове и вокали, които ние вещо заменихме със знаменитата, бодро произнесена от мен с рекламен глас фраза “Ти си задник!”. На средата на парчето пък се чуваха ведрите трели на Георги, който имитираше пеене във баня. Парчето (записано после на касетка директно през микрофона на касетофона на Георги, който държах пред колоните на РС-то, които, тук е момента да се оплача, бяха бая големи колони от грамофон, сложени високо на една стена, заради което записването си беше чиста хамалогия), пожъна небивал успех сред непретенциозните ни слушателки-съученички, въртя се по купони и даже на някакво ходене някъде в провинцията с целия клас, и бе възнаградено от класната ни г-жа Ангелова със сърдечен смях и изявлението, че не е подозирала за музикалния ни талант.
За жалост, тъй като друго парче за Фаст Тракър дълго време не намерихме, музикалният ни талант пресъхна след няколко жалки опита да съживим кариерата си, замествайки фразите в същото парче, например с далеч по-неадекватното “Леген с вода”, което така и не си проби път до сърцата на (не)вярната ни публика така, както го направи първият ни и последен съвместен хит.
Събота, Фенс, Ботълс ще посвирят Битълс.
Неделя, Бекстейдж, Млък и Пица.
Весело.
Кърт Кобейн, с онази зелена жилетка, сини дънки и черен конверс, с лефти акустична китара, празна стойка за текстове и ноти, микрофон на стойка и - забележи - обикновен офисен стол, седи на фона на кичозна шарена рамка, на която от моментна фотография го гледат туристически усмихнатите лица на Ел и на мен, в близост до още една фотография в дървена рамка, нагло разказваща за единствения път, в който се оставих на хотелски фотограф да разполага с кротката ми натура за заснемане на романтичен софткор екшън насред зелените поляни на Ай Си Сантай. Отляво има няколко икони, една от които - бая тлъсто парче със Св. Мина, подарък от какето, а за капак като бекграунд самодоволно се е ширнал един ред дивидита, от които оттук чета заглавия като “Гарванът” и “Вреден навик”. Големият макет на кораб един ред по-нагоре поне е смекчен от факта, че е зад опушено стъкло. По-голям кич не съм сътворявал през живота си.
Кърт може да бъде видян от 7-ми на бюрото ми в офиса.
Ходихме с Ел на “Огън в кръвта 2″, всичко е прекалено, насилието идва в твърде, хуморът, доколкото го има, е самоцелен и дори циците и задниците са в повече - да не повярваш, че точно аз ще се оплача от подобно нещо. Ама аз не се и оплаквам, напротив, изкарах си един път.
За разлика от предния път обаче, този път разбирам защо жените не си падат по тоя филм; то не бяха шутове на отрязани глави, то не беше пушка, завряна в гъзъ на някакъв дебел латинос - нещата изглеждаха, сякаш екипът сценаристи е получил пълна свобода заради успеха на предното заглавие, в резултат на което са се развихрили в абсолютно всякакви посоки, повечето от които - напълно несвързани и необосновани. Резултатът от което е заснет на високи обороти Франкенщайн, при това заснет видимо след създаването на чудовищния си саундтрак, който, както с удоволствие разбрах на надписите, след като цял филм си бах повтарял, че това ще трябва да го намеря отнякъде, се оказа дело на бай ти Майк Патън и го има в Замунда, и така. Филм само за мъже с чувство за хумор, здрави стомаси и тотално промити геймърски мозъци, т.е. - най-доброто за мен.
От 16.00 часа на 22.04.2009 г. до приключване на мероприятието се забранява влизането на пътни превозни средства в двете посоки, престоят и паркирането по:
Неигралото ми футбол от години дебело тяло протестира от-до, това крака, това коремни мускули (не знаех, че имам такива), да не говорим, че съм и бая издран, щото търсих топката в едни храсти и само огромен късмет ме спаси от това да влезна с единствения чифт обувки и дънки, който имах на себе си, в тонове уханни кравешки лайна. Всичко това се случи след обедно запиване с някаква меко казано скоросмъртница в Батошевския манастир, и бе последвано от пиене и ядене до зори, заради което цял ден вчера изпитвах смътното желание да повърна и след това да умра, подобно на великия Бон Скот, мир на праха му.
А, да - вкарах гол.
–
500 лева ми седна двукратния ремонт в областта на скоростната кутия и съединителя на Джони, резултатът е трудно влизане на втора, щото нещата опряха до някви заварки. Не съм хепи грам.
–
Купих си “Бягащия човек” на Ст. Кинг от един силно смърдящ търговец от Славейков на цена 10 лв. Пак там има още няколко хубави книжки за х 20, което, имайки предвид епопеята с Джонката, ме възпря да напазарувам обилно. Малко педерастко от страна на антикваря да продава на такива цени книжки, с които вероятно се е сдобил срещу ~лев и нещо килото, ама кво да се прави. Затова и като видя някъде по 2-3 лв. случайни бройки, винаги ги купувам, щото на Славейков дерат кожи от и без това замиращото желание в нацията (и света) да чете. А когато, нека отворя един паралел, за да покажа, че вече почти съм я препрочел и на практика съм на последните 10-тина страници, та когато безплатната телевизия завземе света и задраска писаното слово и вестниците, подобни славейковски ароматизатори ще го духат (и ще гинат по риалититата). Чудесна илюстрация на това как сам си режеш клона, на който седиш.
А познай кой, ама кой си купи 3 филма с Брус Ли вчера от Техномаркет? Като се прибрах, се бях понаковал, та не спретнах веднага кунг-фу найт, но тунай, о, тунай ще бъде мулинай!